Мътни времена.

Някаде 1997 година.

Отиваме на оглед за хидроизолация на покрив.

Два входа. И двата за изолация.

Клиента разказва:

- Минаха едни цигани и ни предложиха да направят изолация. И без това имаме течове, разбрахме се и двата входа да направим хидроизолация. Качихме циганите на покрива, и те разправят – „Ние хубаво ще ви направим изолация, но я вижте комините в какво състояние са – паднала им е мазилката, и скоро ще се разрушат. Дайте да ви измажем комините, че проблем може да стане.” Е, съгласихме се. Те добре се справиха с мазилката – още на другия ден донесоха цимент, пясък, вар, даже леген и инструменти за изолацията и набързо ги измазаха. Вечерта отиват при домоуправителя на нашия вход, и – „дайте един милион за изолация”, и той им дал. Отиват при домуоправителя на другия вход и пак – „дайте един милион за изолация”, и той им казал, че няма милион, и им дал само осемстотин хиляди. И така, ето го легена, горелката, даже бутилка с газ са оставили …