Стара тухлена сграда в Лозенец. Построена около 1960 г. Търсят ни за да направим хидроизолация на покрива и да сменим няколко водостока. Големия проблем е, че южната фасада не се оттича правилно, и през зимата има огромни обледенявания. Тъй като е юг, слънцето ги нагрява разтопява ги в основата, където има ламарина, а тя лесно и бързо вдига температура при директни слънчеви лъчи, те се отчупват, и падат седем етажа върху магазина долу… Преди нас бяха работили цигани, и бяха сменили всички улуци. Чак на втория ден работа открихме причината – липсваше казанче за единия водосток, който минава през терасите! По време на строителството на сградата най вероятно заради бързане, строителите са забравили да сложат казанче и да го свържат с водостока.

Освен малките въздуховоди, които почти всеки е виждал, съществуват и доста по големи. Толкова големи въздуховоди, че спокойно човек може да влезе в тях, даже да работи.
Чистихме въздуховоди отвътре. Причини – заварчик заварява на скеле. Пада част от заварката /то постоянно си тече при заваряване/, удря се в хоризонталата на скелето, и влиза през дупката на прозореца, които още не е поставен. В стаята има климатици. Скоро в стаята няма работещи климатици, а въздуховода служи за комин… Пожааар!

Работим на ЦУМ. Там проектираме и изпълняваме обезопасителен парапет около рекламите. Идеята е хората които работят по рекламите да бъдат осигурени за парапета, така, че да се намали до минимум възможността за инциденти. Днес работим с заварчици – трябва да се заварят предварително подготвените железа за парапета. Доста работа. Тежка и в буквален и в преносим смисъл. Свършваме привечер, сваляме електрожена долу, а той е доста по тежък от всяко желязо взето по отделно. Главния заварчик отива да докара колата, защото всички сме паркирали някъде из уличките наоколо. Чакаме го десетина – петнадесет минути, и по едно време се появява с такива думи на уста, дето по телевизиите пускат върху думите пиуу пиуу пиууу. Оказва се, че паяка му е задигнал колата. Праща помощник заварчика за неговата кола, след няколко минути и той се връща пеша… с пиуу пиуу на уста. Тръгвам и аз за моята кола, но едно паякообразно съмнение ме гложди. Намирам я почти изненадан и отивам да ги взема. Те вече са прозвънели по телефоните, и се оказва, че едната кола е на гарата, а другата на канала. Няма значение, че колите са били паркирани почти една до друга.

За да не влизат камъчета във воронката, тъй като се чуват от апартамента когато слизат надолу по тръбата, собственика решава да изчисти около 1 квадратен метър от чакъла върху мушамата. До няколко години мушамата около воронката се компрометира, изсъхва и започва да се пука и къса. Просто мушамата е хубава, но няма защита от ултравиолетовите лъчи. По тая причина върху панелките се изсипват тонове филц – камъчетата са защитата на мушамата от ултравиолетови лъчи. Тъй като не беше сезон за хидроизолация /късна есен с валежи/, трябваше да използваме специална хидроизолация за да защитим апартаментите от течове до лятото. Тази хидроизолация е уникална с възможността си да се полага даже по време на дъжд, не само на мокро, а даже може да запуши локва, ако тя се изцежда през дупка.