Слагаме рекламата на ОББ на Патриарха, срещу НДК. Тъй като багажа е много, търся, а и намирам място в синята зона доста близо. Колегите започват да свалят багажа, а аз аха да започна да си пиша талонче, даже го бях извадил, и изведнъж се появи едно приятелче. Не бях го виждал от години. Настъпи малко суматоха и след малко се озовах на покрива, и вече мислех как точно ще се случи повдигането на буквите на рекламата горе. До обяд хвърлях по едно око на колата с облекчение. Явно съм се убедил, че там си седи без проблеми, щото като си тръгнахме, даже и не погледнах. Слизаме носейки целия багаж, а нея я няма… звъня, защото от НДК към Гео Милев /където ни е склада/ всички паркинги на паяци са горе долу удобни. Оказа се, че са открили нов… в Красно Село…

Работим на ЦУМ. Там проектираме и изпълняваме обезопасителен парапет около рекламите. Идеята е хората които работят по рекламите да бъдат осигурени за парапета, така, че да се намали до минимум възможността за инциденти. Днес работим с заварчици – трябва да се заварят предварително подготвените железа за парапета. Доста работа. Тежка и в буквален и в преносим смисъл. Свършваме привечер, сваляме електрожена долу, а той е доста по тежък от всяко желязо взето по отделно. Главния заварчик отива да докара колата, защото всички сме паркирали някъде из уличките наоколо. Чакаме го десетина – петнадесет минути, и по едно време се появява с такива думи на уста, дето по телевизиите пускат върху думите пиуу пиуу пиууу. Оказва се, че паяка му е задигнал колата. Праща помощник заварчика за неговата кола, след няколко минути и той се връща пеша… с пиуу пиуу на уста. Тръгвам и аз за моята кола, но едно паякообразно съмнение ме гложди. Намирам я почти изненадан и отивам да ги взема. Те вече са прозвънели по телефоните, и се оказва, че едната кола е на гарата, а другата на канала. Няма значение, че колите са били паркирани почти една до друга.