Обажда ни се възрастна жена, че котката и се е качила на керемидения покрив, да отидем, нали сме алпинисти, и можем да ходим по наклонени керемидени покриви, да намерим котката. Естествено е в идеален център. Качваме се горе и какво се оказва – покривите са тип френски – много сгради са с еднаква височина, и от един покрив се отива директно на друг. Освен няколко жилищни сгради, свързан е и арменския дом и едно училище. За около час обикаляме всички покриви, оглеждаме, викаме пис пис пис и търсим котката. На училището имаше отворена капандура, така, че котката беше търсена и там. Решихме, че няма начин да я намерим и се отказахме. Отидохме при жената, и обясняваме, че котката я няма и не можем да я намерим. Тя ни попита какво сме викали на котката. Отговорихме, че като на всяка котка викаме пис пис пис. А тя: Защо не му викахте „Росенчо пис пис пис”.